равнодỳшен, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който не проявява интерес към нищо; безразличен, безучастен, спокоен, хладен. Но той е равнодушен към тебе, дъще, той люби Тамара. Вазов. Равнодушен до сега към всичко наоколо, той почна да се заглежда в нивите, радваше се на това небивало плодородие. Йовков. На пръв поглед Въкрил беше спокоен и дори равнодушен, но когато нападаше своите политически противници или когато трябваше да разкритикува някоя неправда, той се разпалваше като оратор. Г. Караславов. 2. Който изразява равнодушие, безразличие към нещо. Погледът му, разсеян, тъп и равнодушен, падаше безучастно върху минувачите. Вазов. Други пък ... оставаха, сядаха настрана и с най-равнодушен тон почваха да говорят за времето и за горещините. Йовков.
|