равнодỳшие, мн. няма, ср. Безучастно отношение към някого или към нещо; безразличие. Отдавна любовта му към нея беше се превърнала в дружба, после равнодушието бе настало. Вазов. Никой, разбира се, не обърна внимание на мене, аз се сконфузих и не можех да разбера това равнодушие на хората. Йовков.
|