равнодỳшно. Нареч. от равнодушен; безразлично, безучастно, апатично. Имаше още хора, които равнодушно и спокойно продължаваха, предишния си живот. Йовков. Белият човек гледаше равнодушно разлютеното животно и не му обръщаше внимание. А. Каралийчев.