равномèрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който става с еднаква бързина; отмерен. Отвън се чуват равномерните стъпки на часовоя, който обикаля около наредените пред хана топове. Влайков. Той подръпваше леко поводите, но конят не ускоряваше равномерния си ход. Дим. Талев. В съседната гостна стая се чуваше равномерно тракане на стенен часовник. Г. Райчев. 2. Който е еднакъв навсякъде. Макар да бе светлокос, лицето му имаше цвят на ръжен хляб, еднакъв и равномерен навсякъде, сякаш бе боядисан старателно с кафява боя. Вежинов. Равномерен пласт боя.
|