равномèрно нареч. 1. Еднакво бързо; отмерено. Бай Михал и Рачо Чобанът спокойно и равномерно крачеха. Вазов. Детето спеше спокойно. Легнало на гръб, то равномерно дишаше. Хар. Русев. 2. Еднакво равно навсякъде. Там, където оранта е била по-дълбока, семето чисто и засято равномерно, нивата беше гъста, равна и наситено зелена. Йовков.
|