рàдост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Чувство на вътрешно доволство, весело настроение от нещо хубаво, приятно, желано; драгост, удоволствие. Рипна ми Чавдар от радост, / че при татка си ще иде. Ботев. Чувствувах се много добре — необикновена радост се разливаше по всичките ми жили. Г. Райчев. Колко топлина и радост му донесоха в студената килия писмата от майка му и от двете му сестри! А. Каралийчев. До младост е все радост. Погов. || Външна проява на това чувство; веселие. Селото вече кънтеше от радости и песни. Ст. Ц. Даскалов. Цялото село бе се изсипало на площада... — всички махаха с ръце и викаха „ура“, хвърляха цветя на славните борци, плачеха и се смееха от радост. М. Марчевски. Буйна радост се носи над измъчената поругана и сиромашка Добруджанска равнина. Навсякъде по пътищата пеят каруци, плющят знамена, свирят гайди и гъдулки. А. Каралийчев. 2. Събитие, предмет и под., които възбуждат подобно чувство. Днес две радости ще празнуваме: сгодявката на Тамара и завръщането на Борислава от бойното поле. Вазов. Па им напълни дядо Господ къщата и с друга радост — добиха си и внучка. Влайков. Имаме радост в къщи.
|