рàдостен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е изпълнен с радост; весел. Ивайло си иде! Народът го среща радостен. Вазов. Ще вали, ще вали / — чуваха се радостни възклицания и лицата на селяните светеха от радост. Елин Пелин. Радостен вик. 2. Който доставя радост. Първото желано, очаквано, радостно писмо не идеше. Г. Караславов. Радостна новина. Радостно събитие. 3. Който изразява радост. Свещеникът го гледаше весело, с радостна усмивка на уста. Г. Райчев. Галунка тичаше насам-нататък с радостни и насълзени очи. Йовков. Радостно изражение на лицето.
|