рàждам, -аш, несв.; родя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. За жена — добивам собствено дете, ставам майка. Я надуй дядо кавала, / след теб да викна — запея / песни юнашки хайдушки, /... / Да чуят моми и момци / ... / какви е деца раждала, / раждала, ражда и сега / българка майка юнашка. Ботев. Не раждай ме, мамо, / бяла черноока, / не давай ми снага / тънка и висока. Каравелов. || Обр. Какви красни моми ражда нашата хубава земя. Вазов. 2. За женско животно — добивам малко. Вълчицата си избира дупка в някои скали ..., постила бърлогата с мъх, сухи листа и съчки и там ражда своите вълчета. Ем. Станев. Бързата кучка слепи ги ражда. Погов. 3. За дърво, растение, земя — давам плод. Пред вратата им била тая ябълка. Раждала много. Влайков. А защо ти не кажеш да пресекат големия кестен? ... Той вече не ражда. Каравелов. Как не му е свидно за тази земя, която ражда най-хубавата храна. А. Каралийчев. Див глог питомно грозде не ражда. Погов. 4. Прен. Давам начало на нещо, създавам, творя. Доброто добро ражда, а злото — зло. Дим. Ангелов. раждам се, родя се страд.
|