раз нареч. Обикн., в съчет. раз, два, три — за означаване, че нещо може да се извърши много бързо, отведнъж. Мойше дига пушката: раз, два, три и ... един гърмеж потресе нощта. Ал. Константинов. Казвам „раз“ и всичко е свършено.