разбѝвам, -аш, несв.; разбѝя, -ѝеш, мин. св. разбѝх, прич. мин. страд. разбѝт, св., прех. 1. С удряне правя нещо да стане на късове; раздробявам, разтрошавам. Грабеха цели шишета,... запращаха ги далеч пред себе си и ги разбиваха на хиляди парчета. Йовков. Забиваха копачки в земята, разтърсваха пръстта ..., разбиваха буците пръст. К. Петканов. Искам да стана отново каменар — да разбивам гранитни скали. Ран Босилек. Сговорна дружина планина разбива. Погов. 2. С удари счупвам, изкъртвам. Чуваха се удари на брадви, които разбиваха врати. Йовков. Но тогава аскерът се нахвърли да разбива затворените дюкяни и колкото грабеше за себе си, много повече разхвърляше и тъпчеше с нозе по улиците. Дим. Талев. 3. Разг. С биене правя нещо да стане пухкаво. Разбивам вълна. Разбивам памук. Разбивам парцали. 4. С биене, с бъркане правя нещо добре да се размеси, да бухне. Разбивам яйца. 5. Наранявам, разкървавявам някоя част на тялото. Виждаме ги с оковани ръце да отиват спокойни и горди към бесилките, в безумно отчаяние да разбиват сами главите си о тъмничните зидове. Йовков. Той се спуща към стъклата, като мисли — там няма преграда, но си разбива главата, пада зашеметен и едвам диша. М. Кремен. || Прен. Правя нещастен, разрушавам, унищожавам. Тези нещастия ми разбиха живота. Разбивам щастието на някого. 6. Воен. Нанасям поражение; побеждавам. Всичко това улеснява пътя към престола на храбрия и честолюбив овчарин Ивайло, който със своите дружини, разбива няколко пъти татарите. Вазов. 7. Повреждам, разрушавам, развалям. Силната буря разби кораба. Лагерите на машините са разбити от недобро смазване. 8. Прен. Доказвам несъстоятелността на нещо; опровергавам, премахвам. Малките интриги и клевети, които сееше за него, не помагаха, напротив, Огнянов ги разбиваше победоносно и растеше още в очите на света. Вазов. разбивам се, разбия се възвр. и страд.
|