разбѝрам се, -аш се, несв.; разберà се, -èш се, мин. св. разбрàх се, св., непрех. 1. Само 3 л. Става ясно, очевидно. Но скоро всичко се разбра. Еньо се отказал от Цвета. Елин Пелин. Но, нали ще правиш сватбата през постите, то се разбира, че бягаш от харчове. К. Петканов. Но че беше тука, то се разбираше: нощем надалеч в полето, в тъмнината, се чуваше да вие. Йовков. 2. Разг. Вземам от дума, не упорствам. Разбери се и ме остави на мира, не искам да дойда с тебе. 3. Спогаждам се, споразумявам се с някого. След половин час ние се разбрахме по всички въпроси. Ем. Станев. Няма ли при вас команда, дявол да го вземе?! Пратете човек да се разберем. Ив. Хаджимарчев. Пусти пари! Все за тях се разправят. Остави ги ти тях. Те са братя, те ще се разберат. 4. Взаимно схващаме, долавяме действията, намеренията си. След дълга разправия с ръце, с очи, с крака и с различни движения на тялото земните и лунните хора сполучиха да се разберат. Елин Пелин. Двамата се гледат в очи и изведнъж се усмихват. Те се разбират добре. Йовков.
|