разбѝт, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от разбия. 2. Като прил. — съсипан, смазан, сломен, опропастен. В душата ми вътре, / както в океана, / лежат на камари / разбити надежди. П. Р. Славейков. Огнянов дръпна разбития от това нещастие Петър и го увлече в зимника. Вазов. Какви горки ти не пи отрови! / Каква скръб те, майко, не нагази! / ... / Ти, сама разбита, безнадеждна, / дух и бодрост даваше на мене. Вазов. В кипящето вино щат спомен удави, / заспа ще дух болен в разбити гърди. Яворов.
|