разблàжвам, -аш, несв.; разблàжа, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Докарвам, причинявам удоволствие, наслада, Много ми се ще да разблажа душата си с хубава дума. А. Гуляшки. Налей ми вода студена, / ... / сърцето си да разблажа, / устата си да разквася. Нар. пес.
|