разблъ̀сквам, -аш, несв.; разблъ̀скам, -аш, св., прех. Блъскам на разни страни, за да си отворя път; разбутвам, разтласквам. Една млада жена разблъска мъжете, които бяха най-отпред. М. Марчевски. Разблъска безцеремонно тълпата и, като показа на портиера някаква карта, влезе веднага, последван от Ирина. Дим. Димов. Стражарите разблъскаха притихналите прави слушатели, които бяха до вратата. А. Каралийчев. разблъсквам се, разблъскам се страд.
|