|
разбòйнически, -а, -о, прил. Който се отнася до разбойник. Един ден той напусна бащиния си дом и ралото и влезе в една от многото разбойнически чети, които тогава опленяваха еднакво и гръцката земя и българската. Вазов. Разбойническо нападение. Разбойнически пълчища.
разбòйнически. Нареч. от прил. разбойнически. Нападна го разбойнически.
|