разбòйничество, мн. -а, ср. Постъпка, деяние на разбойник. Вие го съдихте там за разбойничество и го осъдихте на седем години затвор в окови. Вазов. Нейният глас се носеше в спокойната вечерна тишина някак диво и будеше в ума ми спомени за страшни работи, за разбойничества, грабежи и кръвнини. Елин Пелин.
|