разбрàждам, -аш, несв.; разбрадя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Развързвам, свалям забрадка. Из вратника изскокна разбрадена жена и завика раздирателно. Вазов. Янка разбради бяла забрадка, / та я натопи във ясни кърви. Нар. пес. разбраждам се, разбрадя се възвр. Момите се разбрадиха, веселите им гласове станаха по-чисти и звънливи. К. Петканов.
|