разбрàн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от разбера. 2. Като прил. — а) Който лесно може да се разбере; разбираем, понятен, ясен. Хайде да се побратимим. Гост ще ми си тая вечер. — Виж, сега на разбран език приказваш.! — рекъл Голчо. Ран Босилек. Когато разказваше, разказваше просто и ясно, с разбрани думи. Дим. Ангелов. б) Който проявява разбиране и добра воля в отношенията си с други; разумен, добър, сговорен. Все е харно за челяка / да е скромен и разбран. Вазов. Разбира се, не всички машинисти била такива. Имало добри, разбрани, които дружели с огнярите. Ив. Бурин. Нейсе, разбран човек излезе. Позасмя се даже. Ал. Константинов.
|