разбрàно нареч. 1. Лесно за разбиране; ясно, понятно. Прости ме, брате, взех те за сатана — пробъбра той едва разбрано. Ст. Загорчинов. Говори тъй разбрано, / тъй убедително. К. Христов. 2. Обикн. като отговор на нареждане, заповед и под. — разбирам, разбрах. Разбрано, господин поручик — тракна с токовете си пъргавият подофицер. Вежинов. Разбрано — отвърна Дако, като преглътна радостно плюша и сложи телефонната слушалка. Г. Райчев.
|