разбỳждам, -аш, несв.; разбỳдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Прекъсвам съня на някого; събуждам. Васил спеше в сладък успокоителен сън. Петър като че не смееше да го разбуди. Блъсков. Душата ми заспива в скута на нощта: / недейте я разбужда. Яворов. През нощта един гръм в стаята му разбуди съседите на неговата къща. Вазов. 2. Прен. Правя да се опомни, да се осъзнае някой; пробуждам. Те разбудиха народа и му вляха в сърцето желание за свобода и за правда. Вазов. Заспалите си да разбудим братя / и с тях от бой на бой да полетим. П. Р. Славейков. разбуждам се, разбудя се страд.
|