разбунтỳвам, -аш, несв. и св., прех. Вдигам, подтиквам към бунт; размирям, разбунвам. От Сърбия право в България; там ще разбунтуваме нашите юнаци. Вазов. Наместо мене, за Белово замина отец Кирил с други още двама души; те щяха да разбунтуват българските села, през гдето преминат. З. Стоянов.
|