разбỳтвам, -аш, несв.; разбỳтам, -аш, св., прех. 1. Бутам на разни страни, обикн. за да си отворя път; разтласквам. Я разбутайте навалицата, за да минат гостите! Ст. Загорчинов. Степанов разбута натрупалите се деца, песъчливата пътечка се отвори, бегачите наклякаха. Ст. Ц. Даскалов. Наобиколят го другарите му ... Той ги разбутва, проправя си път към стареца, който също е излязъл. А. Гуляшки. || Махам, отстранявам с бутане. Емил се втурна в избата, разбута дърветата и викна: — Свърши се. А. Каралийчев. 2. Разбърквам, размествам. Султана... приседна пред огнището, разбута пламтящите главни. Дим. Талев. || Нарушавам реда на нещо. В кабинета имаше книги и папки, които старият Тъкачев не беше разбутвал откак беше се настанил в този дом. Г. Караславов. разбутвам се, разбутам се страд.
|