разбъ̀рквам, -аш, несв.; разбъ̀ркам, -аш, св., прех. 1. Размествам с бъркане; разбутвам. Не разбърквай книгите. || Разравям. Обръща се смутено, разбърква, огъня и пак се усмихва. Йовков. 2. Бъркам, меся, размесвам течност, смес. Кондо работеше, чукаше камъни, зидаше, нареждаше, разбъркваше кал, мажеше. Д. Немиров. || Смесвам, размесвам различни или еднородни предмети, неща. Ще опече пуканици, ще ги начука ситно-ситно, ще скълца изсушен сминдул и малко чубрица, ще ги пресее, па ще ги разбърка със ситна солница, и стане една шарена сол — за чудо хубава! Влайков. Избира той заглавията им, написва ги на отделни листчета, които туря в джеба си, разбърква ги и вади отново едно по едно. К. Христов. 3. Прен. Създавам, внасям смут, бъркотия; обърквам, разстройвам. Не разбърквайте светът / с ваште думи непристойни. Вазов. разбърквам се, разбъркам се страд. и непрех. Хубавите мисли, които до преди малко го вълнуваха, започнаха да потъмняват, да се разбъркват. Г. Караславов.
|