развàла ж. 1. Влошаване, повреждане качествата на храна, стока и др.; разваляне. Банките не дават пари срещу артикули, които подлежат на бърза развала. П. Спасов. Те са почти доволни, защото пазят тютюна от развала и господарите им плащат добре. Дим. Димов. 2. Прен. Нравствено падение, поквара. Там е едно мътно море от нищета, развала, срам и леност. Вазов. До каква нравствена развала са достигнали буржоазните партии у нас, най-красноречиво свидетелствуват станалите преди малко градски и селски общински избори. Г. Караславов. От развала към провала. 3. Диал. Отказ от клетва, обещание и др.; разтуряне, разваляне. Вероятно до Цонка е дошъл слухът и за развалата на сестриния ѝ годеж. Вазов. Верни думи, вярна обич, има ли за тях развала? / За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла! П. П. Славейков. 4. Рядко. Разруха, разрушение. Дойде Тосун бей, направи плен и пожар Клисура... Чували сте и вие клисурската развала. Вазов.
|