развалèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от разваля. 2. Като прил. — а) Покварен, безнравствен, развратен. Слушай, думах ѝ понякога, нима ти не виждаш, че си попаднала в ръцете на един развален човек? Г. Райчев. Развален човек, пияница. Лъже, хвали. се. Йовков. б) За език, изговор — неправилен, със силно влияние от чужд език. То дълго мълча смутено и най-сетне подхвана на развален гръцки език една местна легенда. И. Волен. Яла тука, бре! — викна турчинът на развален преспански говор. Дим. Талев.
|