развалинà ж. 1. Само мн. Останки от разрушени, рухнали сгради, селища; руини, съсипии. Само две къщи... са оцелели от селото и сред купищата развалини стоят уединени и осиротели. Йовков. Черните руини на рухналата сграда струят облачета прах и дим... Той оглежда развалините, оглежда хилядите си другари, хвърля върху тях снежните кокичета и махва ръка. Смирненски. 2. Само ед. Полуразрушена, разнебитена сграда. Живеем в развалина. 3. Само ед. Грохнал, изнемощял човек. Аз, брат, не съм здрав. Цяла развалина съм. М. Марчевски. А Костов гледаше провлачените му старчески стъпки и помисли: И той е нещастна и самотна развалина като мене? Дим. Димов.
|