развàлям, -яш, несв.; разваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Събарям, разрушавам. Като решили да построят нова, сегашната черква, дошла им нещастната мисъл да развалят старата Хрелева черква. Вазов. 2. Правя нещо да стане негодно за употреба, несполучливо; повреждам. Едно хлапе / китарата съзря / ... / и я свали, / и я строши, — / ... съвсем я развали. Михайловски. Вместо да поправят покрива, развалиха го. 3. Прен. Нарушавам, влошавам; разстройвам. Той не иска да разваля спокойствието си, не иска да чопли стари рани. Йовков. Все имаше някаква неприятност,... която разваляше настроението на всички. Дим. Димов. Жената, че си е лека, лека си е, ама не си разваляйте приятелството за нея. К. Петканов. || Променям. Допуснатите печатни грешки развалят смисъла. Ем. Станев. 4. Разтурям, осуетявам. Това беше тълпата, която идеше да направи контрамитинг на площада и да развали опозиционния. Вазов. Друг път селският писар дошел с нехайте да развали една седянка. П. Ю. Тодоров. 5. Прен. Научавам някого на нещо лошо: покварявам. Ти сам виждаш, татко, че службата дотегна и на мене. Тя ме развали. Елин Пелин. развалям се, разваля се страд.
|