развèден, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от разведа. 2. Като прил. — който се е развел, напуснал с жена си (мъжа си). Честността и чувството за ред той носеше в душата си, но сам едва ли щеше да се справи с новата си работа, ако във всичко не му помагаше една разведена негова племенница. А. Гуляшки. Разведена жена. 3. Като същ. Лице, на което е дадено развод. Редят бездетни „празник на детето“, / разведените брака поощряват. Ем. п. Димитров.
|