разведря̀вам, -аш, несв.; разведря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя нещо да стане ведро, ясно (от облаци, мъгли). Пролетният вятър разведри небето (балкана). 2. Прен. Прогонвам тежки мисли, настроения; ободрявам, освежавам. Разнесоха се луди песни на веселба, игриви глу-ми разведриха намръщени чела. Н. Райнов. А днешният тъй хубав ден опияни още повече душите, разведри челата, запали огньове в очите. Йовков. разведрявам се, разведря се страд.
|