разведря̀вам се, -аш се, несв.; разведря̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. За небе, въздух — ставам ведър, ясен. Дъждовните облаци се разкъсаха. Небето се разведри. А. Каралийчев. На изток хоризонтът се разведряваше все повече и повече. Кр. Велков. 2. Прен. Ставам бодър; ободрявам се. Стана светло в стаята, но Данчовото лице не се разведри. А. Каменова.
|