развèтрям, -яш, несв.; развèтря, -иш, мин. св. -их. св., прех. Диал. Излагам нещо на вятъра да се вее, да се ветри. И глухо тук-таме с тояжката почуква, / разветрил белите коси. / Възпира в миг, поема дъх и хуква. Смирненски.