развѝт, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от развия. 2. Като прил. — а) Физически добре сложен : силен, здрав, снажен. Новодошлият бе мъж на около тридесет години. Не беше много едър, но добре развитите му гърди го правеха силен, пъргав. К. Петканов. б) Прен. Духовно, умствено издигнат, образован, начетен. Иванчо е естествено развито селянче, грамотно, защото намери Ракитово на картата. Вазов. в) Който е достигнал до по-висока степен на развитие, на съвършенство. Днес — започна той с неестествено важен тоя, като добре заучен урок — ще победи оная страна, която има по-развита индустрия. Г. Караславов. Той обладаваше развит литературен вкус и верен поетически усет. Вазов.
|