развлѝчам, -аш, несв.; развлекà, развлечèш, мин. св. развля̀кох, развлèче, прич. мин. св. деят. развля̀къл, -кла, -кло, мн. развлèкли, св., прех. 1. Разнасям, оставям на разни места, в безреда; разпръсквам. Ние не сме дожънали, бе дядо Панко! Имаме снопе насвличано — ще го развлече добитъкът. И. Волен. 2. Оставям нещо да се влачи, да се разточва. А ти, бабо, развличай цървула, / гази в Радевци рядката кал. Н. Марангозов. 3. Прен. Запълвам някому времето с приятни занимания; забавлявам, разсейвам. За да ме развлече, мама почва да ми разказва някакви хубави неща. Влайков.
|