разводàч м. 1. Воен. Лице от състава на караул, което поставя и сменя часови. 2. Лице, определено да развежда, придружава група люде, дошли от другаде. Не знам, дали сега се следва, значи, / да кажа нещо и да не сгреша: / не сявга българските разводачи / се смисляха за простата душа. Н. Марангозов.
|