развоня̀вам, -аш, несв.; развонèя, -èеш, мин. св. развоня̀х, прич. мин. св. деят. развоня̀л, -а, -о, мн. развонèли, и развоня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изпълвам с воня всичко наоколо си; овонявам. Дръжте го! Да го питаме с кое право развоня-ва улицата с името си. Вазов.
|