разврàт, мн. няма, м. 1. Разпуснат полов живот на човек. Само от време на време достигаха в село тъмни слухове, че се пропил,... живял с държанка и го ударил на разврат. Елин Пелин. || Прен. Пълно разложение на морала, на нравствените устои в живота на човек или на общество. Две хиляди години / все робство, все разврат. Вазов.
|