разврàтен, -тна, -тно, мн. -тни, прил. 1. Който е отдаден на разврат или тъне в разврат; покварен. Жадувало бе и нейното сърце за милувки, за всички радости на любовта, но бе срещнала един развратен човек, делила бе легло с него. Дим. Талев. 2. Който води към разврат.
|