разврàтнича, -иш, мин. св. -их, несв., непрех. Книж. Водя развратен живот, живея в разврат. Женен е, рекох, близнаци има, а развратничи и пиянствува по цели нощи. Чудомир. А ще накажете ли всички тия, които са развратничели с нея? Дим. Талев.