разврèждам -аш, несв.; разврèдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обикн. в съчет. с рана — наново възбуждам незаздравяла рана. Не ходи, да не развреждаш раната. Вазов. Тоя глас развреди незарасналата рана в майчиното сърце. Л. Каралийчев. развреждам се, развредя се страд.
|