развълнỳвам, -аш, св., прех. 1. Правя да се появят вълни. Вятърът развълнува тихите води на езерото. 2. Прен. Причинявам, извиквам някакво вълнение (в 2 знач.), преживяване у някого. Уж твърдо бе сърцето ми на воин — / какво ме развълнува тоя ден? Вес. Георгиев. Тоя ли слабичък, брадат и надменен човек беше същият, който ги бе развълнувал, който ги бе въодушевил с чудните си думи? Дим. Талев. Тази вест развълнува експортьорите. Нима те наистина ще трябва да загубят пари? П. Спасов. 3. Прен. Предизвиквам вълнение, недоволство у някого. Той уверяваше селяните, че често му се вестявали светии и му поръчвали да развълнува народа и сам да управлява. Вазов. развълнувам се страд.
|