развъ̀рзвам, -аш, несв.; развъ̀ржа, -еш, мин. св. развъ̀рзах, св., прех. Освобождавам нещо вързано, някакъв възел; отвързвам. Иван Белин развързва чувала и показва вълчетата. Йовков. Грабна вързопа с патрони и се опита да го развърже, но възелът беше здраво стегнат. Дим. Ангелов. Йоле бързо развърза кърпата, погледна парите и пак я върза. Дим. Талев.
|