развъртя̀вам, -аш, несв.; развъртя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. развъртя̀л, -а, -о, мн. развъртèли, прич. мин. страд. развъртя̀н, -а, -о, мн. развъртèни, св., прех. 1. Въртя на обратната страна; отвъртам. Борко възпламени бомбата и я хвърли. Бързо откачи и другата от колана си, развъртя капачката. М. Марчевски. 2. Въртя, размахвам на всички страни. И нека вън виелицата злобна / да развърти камшик от мраз. Смирненски. Че като излезли търновските касапи с ножове..., че като развъртели ония страшни очи. Дора Габе. 3. Прен. Разг. Започвам, предприемам нещо в широк размер. Па да ги изженя, да ми доведат и три снахи! И като ще развъртя тогава с тях една работа, та нигде не ще я има! Влайков. развъртявам се, развъртя се страд.
|