развя̀вам, -аш, несв.; развèя, -èеш, мин. св. развя̀х и развèях, прич. мин. св. деят. развя̀л, -а, -о, мн. развèли, и развèял, прич. мин. страд. развя̀т, -а, -о, мн. развèти, и развя̀н, -а, -о, мн. развèни, св., прех. 1. Държа или размахвам нещо във въздуха да се вее; разлюлявам. Не искам да умра, докато не развея пак в Стара планина лъвския пряпорец. Вазов. 2. С веене разпръсквам, разпилявам нещо на разни страни. Вратите и прозорците са залостени, но вятърът минава през тях, играе си, развява сламата на покрива. Дора Габе. Блесне, стихне, сетне светне в пламъците многоцветни / и развее, разпилее пара, пепел, гръм и дим. Смирненски. || Обр. Смешна му се виждаха и чорбаджиите, като ги гледаше как развяват дънестите си потури, как се събират и си шепнат важно-важно, като че държат света в ръцете си. Йовков. развявам се, развея се страд.
|