разгàр, мн. няма, м. Най-висока точка, най-напрегнат момент в някаква, обикн. масова работа; кипеж. Да бъдеш пръв / в разгара на борбата, / да будиш, / насърчаваш / и зовеш. Хр. Радевски. Съревнованието между отделните чети беше в разгара си. Ем. Станев.
|