разгàрям, -яш, несв.; разгоря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя да гори силно, буйно; разпалвам. Хайдутите се върнаха в Странджа,... отседнаха в затънтена воденица. Селяни от Кулата им донесоха зърно, сами си го смляха и Бърната замеси погачи. В огнището разгориха силен огън и в пепелта заровиха хляба. К. Петканов. 2. Прен. Възбуждам силно чувства или енергия у някого; разпалвам, раздухвам. Но лъв един внезапно връхлетя / ... / Гладът разгаряше свирепостта, / с коя фучеше страшно. Величков (превод). Разгарям съревнование. разгарям се, разгоря се страд.
|