разглобя̀вам, -аш, несв.; разглобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Отделям частите на нещо сглобено (уред, машина и под.). Противоп. сглобявам. Той основно изучи и устройството на леката картечница, сам я разглобяваше и сглобяваше. Дим. Ангелов. Велко разглоби пушката си, изчисти я, колкото и да беше чиста, смаза я и пак я сглоби. Дим. Талев. разглобявам се, разглобя се страд.
|