разговòрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Присъщ на обикновената, всекидневната устна реч. Разговорен език. Разговорен стил. 2. Който е във вид на разговор, беседа; диалогичен. В цирка имат особено значение разговорните жанрове. 3. Диал. Който обича да говори; разговорлив, приказлив. Стрина. Цонковица е общителна и разговорни жена. Влайков. Плевенките на лице са приятни, нравом кротки, разговорни, благатки. П. Р. Славейков.
|