разговорлѝв, -а, -о, прил. Който обича да разговаря; приказлив, разговорчив. Никога в живота си бай Миньо Пармакът не е бивал тъй весел, шеговит и разговорлив. Ц. Церковски. Изведнъж настана мълчание. Дори и разговорливите инак жени си затраяха. Кр. Григоров.
|