разгòнвам, -аш, несв.; разгòня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Гоня, пропъждам на разни страни; разпръсквам. Хората се събрали мирно и тихо да упражнят едно свещено право..., а полицията разпръсква тия мирни граждани, разгонва ги и ги изпобива. Влайков. 2. Отблъсквам от себе си, отстранявам, пропъждам. Със своето грубо държане той разгони всичките си сътрудници. разгонвам се, разгоня се страд.
|