разгорещèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от разгорещя. 2. Като прил. — който е изпълнен с жар; разпален, въодушевен. Червеното калугеровско вино още по-силно възпламеняваше разгорещения оратор. Влайков.